поизстивал си

Речник на българския език

1. поизстивал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизстивал си е производна форма на поизстивам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизстивал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизстивал си е производна форма на поизстивам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поизстивал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизстивал си е производна форма на поизстивам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).