поизстивало си

Речник на българския език

1. поизстивало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизстивало си е производна форма на поизстивам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизстивало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизстивало си е производна форма на поизстивам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизстивало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизстивало си е производна форма на поизстивам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).