поизстивал

Речник на българския език

1. поизстивал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизстивал е производна форма на поизстивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизстивал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизстивал е производна форма на поизстивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизстивал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизстивал е производна форма на поизстивам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизстивал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизстивал е производна форма на поизстивам (мин. деят. несв. прич. м. р.).