поизсилвало

Речник на българския език

1. поизсилвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизсилвало е производна форма на поизсилвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизсилвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизсилвало е производна форма на поизсилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизсилвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизсилвало е производна форма на поизсилвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизсилвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизсилвало е производна форма на поизсилвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).