поизсилвал

Речник на българския език

1. поизсилвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизсилвал е производна форма на поизсилвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизсилвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизсилвал е производна форма на поизсилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизсилвал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизсилвал е производна форма на поизсилвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизсилвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизсилвал е производна форма на поизсилвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).