поизсечал

Речник на българския език

1. поизсечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизсечал е производна форма на поизсека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизсечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизсечал е производна форма на поизсека (мин. деят. несв. прич. м. р.).