поизпържил си

Речник на българския език

1. поизпържил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизпържил си е производна форма на поизпържа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпържил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизпържил си е производна форма на поизпържа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).