поизпържило

Речник на българския език

1. поизпържило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпържило е производна форма на поизпържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпържило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизпържило е производна форма на поизпържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).