поизпържил

Речник на българския език

1. поизпържил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпържил е производна форма на поизпържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпържил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизпържил е производна форма на поизпържа (мин. деят. св. прич. м. р.).