поизпържело

Речник на българския език

1. поизпържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпържело е производна форма на поизпържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизпържело е производна форма на поизпържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).