поизпържели

Речник на българския език

1. поизпържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизпържели е производна форма на поизпържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизпържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизпържели е производна форма на поизпържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).