поизпращало е

Речник на българския език

1. поизпращало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпращало е е производна форма на поизпращам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпращало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпращало е е производна форма на поизпращам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизпращало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпращало е е производна форма на поизпращам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).