поизпращало

Речник на българския език

1. поизпращало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпращало е производна форма на поизпращам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпращало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпращало е производна форма на поизпращам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизпращало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизпращало е производна форма на поизпращам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизпращало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизпращало е производна форма на поизпращам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).