поизпращал

Речник на българския език

1. поизпращал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпращал е производна форма на поизпращам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпращал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпращал е производна форма на поизпращам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизпращал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизпращал е производна форма на поизпращам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизпращал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизпращал е производна форма на поизпращам (мин. деят. несв. прич. м. р.).