поизпрател

Речник на българския език

1. поизпрател — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпрател е производна форма на поизпратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпрател — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизпрател е производна форма на поизпратя (мин. деят. несв. прич. м. р.).