поизпразнил

Речник на българския език

1. поизпразнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпразнил е производна форма на поизпразня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпразнил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизпразнил е производна форма на поизпразня (мин. деят. св. прич. м. р.).