поизправяло

Речник на българския език

1. поизправяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизправяло е производна форма на поизправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизправяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизправяло е производна форма на поизправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизправяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизправяло е производна форма на поизправям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизправяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизправяло е производна форма на поизправям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).