поизправял

Речник на българския език

1. поизправял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизправял е производна форма на поизправям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизправял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизправял е производна форма на поизправям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизправял — мин. деят. св. прич. м. р.

поизправял е производна форма на поизправям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизправял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизправял е производна форма на поизправям (мин. деят. несв. прич. м. р.).