поизправил е

Речник на българския език

1. поизправил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизправил е е производна форма на поизправя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизправил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизправил е е производна форма на поизправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).