поизправило

Речник на българския език

1. поизправило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизправило е производна форма на поизправя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизправило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизправило е производна форма на поизправя (мин. деят. св. прич. ср. р.).