поизправи

Речник на българския език

1. поизправи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизправи е производна форма на поизправя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизправи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизправи е производна форма на поизправя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизправи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизправи е производна форма на поизправя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поизправи — повелително наклонение, ед. ч.

поизправи е производна форма на поизправя (повелително наклонение, ед. ч.).