поизправел

Речник на българския език

1. поизправел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизправел е производна форма на поизправя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизправел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизправел е производна форма на поизправя (мин. деят. несв. прич. м. р.).