поизпотил съм

Речник на българския език

1. поизпотил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизпотил съм е производна форма на поизпотя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпотил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизпотил съм е производна форма на поизпотя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).