поизпотило

Речник на българския език

1. поизпотило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпотило е производна форма на поизпотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпотило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизпотило е производна форма на поизпотя (мин. деят. св. прич. ср. р.).