поизпотили

Речник на българския език

1. поизпотили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизпотили е производна форма на поизпотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизпотили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизпотили е производна форма на поизпотя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).