поизпотила

Речник на българския език

1. поизпотила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизпотила е производна форма на поизпотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизпотила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизпотила е производна форма на поизпотя (мин. деят. св. прич. ж. р.).