поизпотил
1.
поизпотил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поизпотил
е производна форма
на поизпотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поизпотил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поизпотил
е производна форма
на поизпотя (мин. деят. св. прич. м. р.).