поизплашил

Речник на българския език

1. поизплашил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизплашил е производна форма на поизплаша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизплашил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизплашил е производна форма на поизплаша (мин. деят. св. прич. м. р.).