поизпичало

Речник на българския език

1. поизпичало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпичало е производна форма на поизпичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпичало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпичало е производна форма на поизпичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизпичало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизпичало е производна форма на поизпичам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизпичало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизпичало е производна форма на поизпичам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).