поизпичал

Речник на българския език

1. поизпичал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпичал е производна форма на поизпичам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпичал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпичал е производна форма на поизпичам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизпичал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизпичал е производна форма на поизпичам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизпичал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизпичал е производна форма на поизпичам (мин. деят. несв. прич. м. р.).