поизпитал си

Речник на българския език

1. поизпитал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизпитал си е производна форма на поизпитам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпитал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизпитал си е производна форма на поизпитам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поизпитал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизпитал си е производна форма на поизпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).