поизпитало си

Речник на българския език

1. поизпитало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизпитало си е производна форма на поизпитам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпитало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизпитало си е производна форма на поизпитам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизпитало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поизпитало си е производна форма на поизпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).