поизпитала

Речник на българския език

1. поизпитала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизпитала е производна форма на поизпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизпитала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизпитала е производна форма на поизпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поизпитала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизпитала е производна форма на поизпитам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поизпитала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поизпитала е производна форма на поизпитам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).