поизпитал

Речник на българския език

1. поизпитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпитал е производна форма на поизпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпитал е производна форма на поизпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поизпитал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизпитал е производна форма на поизпитам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поизпитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизпитал е производна форма на поизпитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).