поизпил съм

Речник на българския език

1. поизпил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизпил съм е производна форма на поизпия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизпил съм е производна форма на поизпия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).