поизпил е

Речник на българския език

1. поизпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпил е е производна форма на поизпия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпил е е производна форма на поизпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).