поизпилял

Речник на българския език

1. поизпилял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпилял е производна форма на поизпиля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпилял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизпилял е производна форма на поизпиля (мин. деят. несв. прич. м. р.).