поизпилил си

Речник на българския език

1. поизпилил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизпилил си е производна форма на поизпиля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпилил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизпилил си е производна форма на поизпиля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).