поизпилил е

Речник на българския език

1. поизпилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпилил е е производна форма на поизпиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпилил е е производна форма на поизпиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).