поизпилило

Речник на българския език

1. поизпилило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпилило е производна форма на поизпиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпилило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизпилило е производна форма на поизпиля (мин. деят. св. прич. ср. р.).