поизпилила

Речник на българския език

1. поизпилила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизпилила е производна форма на поизпиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизпилила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизпилила е производна форма на поизпиля (мин. деят. св. прич. ж. р.).