поизпилил

Речник на българския език

1. поизпилил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпилил е производна форма на поизпиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпилил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизпилил е производна форма на поизпиля (мин. деят. св. прич. м. р.).