поизпили

Речник на българския език

1. поизпили — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизпили е производна форма на поизпиля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизпили — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизпили е производна форма на поизпиля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизпили — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизпили е производна форма на поизпиля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поизпили — повелително наклонение, ед. ч.

поизпили е производна форма на поизпиля (повелително наклонение, ед. ч.).

5. поизпили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поизпили е производна форма на поизпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

6. поизпили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поизпили е производна форма на поизпия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).