поизпила

Речник на българския език

1. поизпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поизпила е производна форма на поизпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поизпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поизпила е производна форма на поизпия (мин. деят. св. прич. ж. р.).