поизпечало

Речник на българския език

1. поизпечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпечало е производна форма на поизпека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизпечало е производна форма на поизпека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).