поизпекъл

Речник на българския език

1. поизпекъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпекъл е производна форма на поизпека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпекъл — мин. деят. св. прич. м. р.

поизпекъл е производна форма на поизпека (мин. деят. св. прич. м. р.).