поизпекло

Речник на българския език

1. поизпекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпекло е производна форма на поизпека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизпекло е производна форма на поизпека (мин. деят. св. прич. ср. р.).