поизпарял

Речник на българския език

1. поизпарял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпарял е производна форма на поизпаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпарял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизпарял е производна форма на поизпаря (мин. деят. несв. прич. м. р.).