поизпарил си

Речник на българския език

1. поизпарил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизпарил си е производна форма на поизпаря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпарил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизпарил си е производна форма на поизпаря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).