поизпарило

Речник на българския език

1. поизпарило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпарило е производна форма на поизпаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпарило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизпарило е производна форма на поизпаря (мин. деят. св. прич. ср. р.).